ПИСАТЕЛЯТ

ПИСАТЕЛЯТ

– Аз – вика – съм голям писател! Вярваш ли ми? – Вярвам ти – викам му между две глътки – що да не ти вярвам? Аз какви ли не хора съм срещал по кръчмите! Ама като си писател, какво си написал? Може пък да съм го чел. – А, не си! – вика ми и надига ракията. – Аз не ги записвам моите неща. – Ами как така? – Ами ей така – в главата ми са. – Е, значи не си писател! – казвам му назидателно. – Може да си мислител, обаче това няма нищо общо! Хайде, наздраве! – Хайде! – вика писателят. – Ама някой ден ще […]

КАПАН

КАПАН

Нощта беше тежка, задушна. “Като пред буря”- помисли си Стоил. Не можеше да заспи, въртеше се в леглото си в спалнята на старата къщичка и  тъй и не можеше да затвори очи, па макар и за малко поне. Почака още известно време, след това стана внимателно, за да не събуди жена си, наметна  плетената жилетка, взе цигарите от масата и излезе на паянтовото балконче, което гледаше към притихналата, с изпочупени фенери, уличка. Пое дълбоко в гърдите си тютюневия дим и усети как вълнението в сърцето му се поуталожи и мислите му станаха по-ясни. Отново изплува в съзнанието му споменът за следобедната среща. От колко време, от колко години само чакаше […]

ОПИТОМЯВАНЕ

ОПИТОМЯВАНЕ

Снегът вече беше покрил планината и старите каменни къщи, накацали по стръмния склон се гушеха в искрящите преспи. Димът от комините мързеливо се разминаваше с едрите снежинки, които като трохи се ронеха от плътното бяло небе. – И днес май няма да можеш да си тръгнеш – меко рече по-възрастният мъж на зиморничаво увитото в дебело родопско одеяло момче, което само поклати глава и примирено се усмихна на домакина си – бай Боян, както го наричаха всички.  Беше пристигнало в селото преди седмица, за да разгледа автентичната архитектура на местността и точно когато се канеше да поема обратно към града, снегът заваля. Пътищата бяха затрупани, токът беше прекъснат – за […]

СЕРИОЗЕН РАЗГОВОР

СЕРИОЗЕН РАЗГОВОР

Беше някъде през май това и не ме свърташе в къщи, както всяка пролет. Ама то кой ли го свърта, де? Трябва съвсем да ти е изсъхнало сърцето, та да не затрепери като напъпи новият живец след зимата. Кой може да устои на такова възраждане? Какво ти седене в къщи като гледаш тая раззеленила се трева, като са бухнали тия дървета, като са се налели с цвят хълмовете около града, като нахлуят ароматите, дето вечерника, който духа откъм реката, разпръсква из малките улички, претъпкани от качили се за пръв път на високи токчета неопитни хубавици и оценяващите ги, опънати на дървените столове пред кафенетата мераклии. Не познавам някой, на когото […]

НЕГАТИВ НА ЕДНО ОБЕЩАНИЕ

НЕГАТИВ  НА ЕДНО ОБЕЩАНИЕ

Целият треперя, но все още не ме боли нищо – твърде съм възбуден и изпълнен с адреналин, за да усещам каквото и да било в момента. Тежкото му тяло е застинало под мене. Не съм сигурен дали е в безсъзнание или…? Отпуснато е като пихтия. С коляното си притискам гърдите му към паважа, лицето му е обезобразено, от месестите му уши се точат тънки поточета кръв. Кожата по кокалчетата на юмруците ми е раздрана – сигурно от зъбите или от натрошените кости на скулите му, дето ги размазах преди това с павето, което сега се търкаля отстрани. Вече почти бях изгубил съзнание, когато инстинктивно забих тежкия камък в коляното и […]

ПИАНО-БАР

ПИАНО-БАР

Този пианист не ми харесва. Преди имаше един – блъскаше по клавишите като по боксова круша. Повечето клиенти не го изтърпяваха, но аз идвах специално заради него. Защото и пеенето му беше като свиренето – не можеше нормално – крещеше тъй, сякаш живота му зависеше от това. А сегашния всички го хвалят – много, казват, е приятен, въобще не ти се натрапва и ако искаш можеш и да не го слушаш или въобще даже да го забелязваш. Да, ама аз го забелязвам и ме дразни, мама му стара! – За какво мислиш? – пита ме Таня. Защо ли я доведох пак тук, след като искам тази вечер да е по-специална? […]

НОКТЮРНО

НОКТЮРНО

Беше топло, въпреки, че наближаваше края на септември. “Циганско лято – помисли си Марина. – Жалко, че не е по-дълго.” Надникна през отворения прозорец и вечерният вятър раздвижи косите й. Вдъхна дълбоко миризмата на есенен залез и спокойна наслада изпълни сърцето й. Щастлива беше с Матей. Вярно, женени бяха отскоро, но все пак живяха заедно две години, преди да приключат със следването и да бъдат готови за семейство.  Сега и двамата имаха хубави професии. Отдавна бяха решили да напуснат столицата и да заживеят в родния му град – всички го познаваха тук и по-лесно щяха да се устроят. И за отглеждане на деца беше по-добре, когато му дойдеше времето. Не […]

МЕНЧО

МЕНЧО

Седя си на бара и си пия вече няколко часа и идва някакъв и вика: – Свободно ли е? – Сядай! – викам му аз и той сяда. – Какво пиеш, та да почерпиш? – пита оня. – Джин с тоник – викам аз. – Искаш ли? – Искам! Мерси! Ти на колко си години? – На двадесет и три.  – Браво! Аз съм на петдесет и три! Хайде, наздраве! – Наздраве!  Отпихме, ама той много повече от мен. – Аз съм Менчо – представя ми се. Гледам го окъсан, но горе-долу чист – само шлиферът му е целият в лекета. Може и да не е негов, мисля си, може […]

МАЙСТОРЪТ

МАЙСТОРЪТ

Юлското слънце тежко напичаше бляскаво-сивите тикли на старата къща. Закътана беше в подножието на обраслото с гигантски борове плато само на десетина хвърлея от селцето, но рядко някой минаваше оттук. Вътре, насред потъналата в безпорядък стая, на старото легло с табли от ковано желязо лежеше млад, около четиридесетгодишен мъж. Облечен беше в стар потник и избелели дочени панталони. Няколкодневната брада подчертаваше планинския загар на слабото му, с измъчен вид лице. Проникналите през полуспуснатите завеси лъчи осветяваха няколко недовършени скулптури от гипс и глина, отломъци от изпочупени статуетки се въргаляха по земята, а върху олющения шкаф бяха струпани различни по големина и форма речни камъни. Сред целият този хаос от прах […]

ИЗЛЕТЪТ

ИЗЛЕТЪТ

На излизане от стаята затръшна с все сила вратата и дръжката остана в ръката му. Погледна я за миг и я запрати в стената на коридора. И преди се бяха карали, но сега му се стори, че са достигнали ръба.  Първият му импулс беше да събере набързо оскъдния си багаж и да се изнесе. Вместо това седна на земята и се облегна назад. Постоя няколко минути. След това стана, отиде до килера, откъдето измъкна стар анорак и тежък черен бинокъл. Облече се набързо, нахлузи старите войнишки панталони и очуканите кубинки, независимо че навън беше топло и излезе от входа на кооперацията.  Минаваше обед. Продавачите по сергиите се припичаха на мекото […]